Продължителност на терапията

Продължителността на терапията и кога да се очаква най-рано резултат при разрешаването на психологически проблем?

Продължителността на психотерапията може да варира значително в зависимост от множество фактори, като например:

  1. Тип на терапията: Някои методи, като когнитивно-поведенческа терапия, могат да бъдат по-краткосрочни, докато други, като психоанализата, често отнемат повече време.

  2. Целите на терапията: Ако се работи върху конкретен проблем, терапията може да бъде по-кратка. При дълбоки емоционални или личностови проблеми лечението може да продължи по-дълго, от месеци до година.

  3. Индивидуални специфики: Всеки човек е различен и може да реагира различно на терапията. Някои хора може да постигнат напредък по-бързо, докато на други може да им е необходимо повече време.

  4. Честота на сесиите: Някои хора посещават терапия веднъж седмично, докато други може да ходят по-рядко или по-често, това също има значение, за продължителността и ефективността на терапията.

Ефектът от психологическата терапия може да варира в зависимост от много фактори, включително вида на терапията, индивидуалните специфики на клиента и естеството на проблемите, с които се работи. Някои хора могат да усетят подобрение още след няколко сесии, докато на други може да им е необходимо повече време. Обикновено, видими резултати се наблюдават след около поне 10 сесии, но за по-дълбоки или сложни състояния може да отнеме месеци. Важно е да се има предвид, че терапията е процес и изисква постоянство, ангажираност и активно лично участие. Важно да се има предвид, че напредъка , постигнат с по-бавни темпове, в повечето случай е много по-устойчив във времето отколкото една бърза промяна.

Понякога и две психологически сесии могат да предоставят начален опит и полезни инструменти за справяне са дадена ситуация, но за дългосрочен успех в лечението обикновено е необходимо по-продължително и последователно участие. Важно е да се работи в дълбочина върху проблемите и да се изградят стратегии за справяне, които да работят и за напред в живота.

Бъдете търпелив към себе си: Процесът на „оздравяване“ изисква време. Позволете си си да преминете през него с разбиране и състрадание към себе си.

Фокусирайте се върху малките постижения: Вместо да очаквате големи промени, опитайте да забележите и най-малките стъпки напред. Дори малките успехи са важни и са съществена част от пътя към стабилна промяна.

Говорете с терапевта си: Споделете чувствата си с терапевта, особено ако се чувствате объркани, обезсърчени и демотивирани в процеса на терапия и по отношения на очакваната от вас промяна. Той може да предложи нови перспективи или техники, които да ви помогнат или пък заедно да промените или предоговорите плана за работа.

Резултатите от системната терапия могат да варират значително в зависимост от конкретното състояние, което се консултира от терапевта, и индивидуалния отговор на клиента. Обикновено, при системна терапия, може да се видят ранни признаци на ефективност след няколко седмици, но често е необходимо време, за да се оцени напълно как клиента реагира на консултативния процес.

В заключение бихме могли да кажем, че терапията може да бъде трудна, с бавен напредък и променливост на постигнатите резултатите. Същественото обаче, е че вие вече работите върху и със себе си е важно да бъдете нежни и приемащи към самите вас в този процес, за постигане на желаните резултати.

лечение-хранителни-разстройства-анорексия-светлина-анорексия-блог-статия

Свържи се с нас

Ако ти или твоето семейство преминавате през труден етап в живота и търсите отговор на въпроси които ви вълнуват или се сблъсквате с наболял проблем, не се колебайте да ни потърсите за първоначална консултация. Може да зададете въпрос или споделете своята история по имейл или телефон и ще получите незабавен отговор от нашия екип.

Пишите ни като натиснете бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.


Заяви консултация

Фази и кризи на развитие, през които преминава семейството

Фази и кризи на развитие, през които преминава семейството

Фаза на семейство с малки деца (2-6г.)

Наричаме фазите на развитие тези серия от промени в цикъла на семейния живот, които имат характерна динамика и отговорности. Те са обусловени от стадиите на човешкото развитие, започвайки от раждането, преминавайки през детството, и стигайки до пенсионирането и смъртта.


В тази статия ще разгледаме фазата на семейство с малки деца от 2 до 6 г. възраст и промените и трудностите, през които преминават семейните членове. Важно е да знаем, че всяка фаза в развитието на семейството изисква реорганизация и установяване на ново равновесие, в случай че това не се състой започват проблеми в семейството, отношенията страдат, а често се появяват и симптоми в членовете на семейството (напр. поведенчески проблем у детето, паник атаки при възрастните, паралелни връзки).

След като веднъж вече семейството се е реорганизирало и от двойка са станали тройка с появата на бебето, което вече е предопределило нова динамика, съответно нови роли на родители и произтичащите от тях задължения, следва в периода между 2 и 6 г отново да се реорганизира семейната система, поради нови външни и вътрешни обстоятелства. Един от най-важните външни обстоятелства на промяна, произтича от фактът, че след като бебето е поотраснало следва едно поетапно разделяне с фигурата на обгрижване, в повечето случай това е майката и поетапното навлизане и на двамата в едно по-разширено социално функциониране, а именно тръгването на детето на ясла, детска градина и връщането на работа на майката.

Очаквани кризи тука биха могли да бъдат периодите на раздяла и адаптация към средата на яслата, детската градина, както и връщането на майката на работа. Функционирането на семейството отново се променя, както и ролите и отговорностите и следва семейството да отговори по адаптивен начин около разпределение на нововъзникналите отговорности – кой ще води взема детето, пазарува, готви, отделя време за занимателни и образователни игри, как ще се разпредели времето между индивидуална занимания и семейни такива. Тук ролята на бащата също търпи промяна и следва хода на налагане на ограничения и възпитание на детето около това какво е позволено или пък не. Двойката е поставено пред предизвикателство да преоткрие или засили връзката си, като партньори, която може да е претъпяла криза или пък да е била на втори план през предишната фаза. Успешното преминава през тази фаза е свързано с подобрена комуникация и свързване между партньорите, адаптиране на детето в нова среда и към отделянето от майката, баланса между лично време и семейно такова и адекватно преразпределяне на задълженията в семейството.

За да може семейството да се запази цяло, трябва да се установи ново равновесие, а когато това не се случи,  има стагнация в даден етап. Неспособността семейството да премине в следващия етап на развитие, води до поява на проблеми във взаимоотношенията. Тогава партньорите започват да се карат, а това афектира и децата – често може да се случи така, че децата да развият симптом, които е в следствие на израз на тяхната позиция и чувства по отношение на семейните проблеми, като например хиперактивност, девиантно поведение, хранителни разстройства.

Ако усещате затруднения и дисбаланс в семейните си отношения или пък имате нужда от страничен поглед за дълго наслагвани и непразрешими конфликти, не се колебайте да потърсите помощ от специалист . Отлагането и задълбочаването на затрудненията и конфликтите може само повече да наруши вашия семеен комфорт и психично благополучие, а и да афектира емоционалното здравве и развитие на вашите деца. Екипът от специалисти в център Светлина е насреща за сътрудничество и подкрепа с цел подобряване на семейната среда в къщи, минимизиране на конфликтите и намиране на ефективни начини за разрешаването им.

Свържи се с нас

Ако ти или твоето семейство преминавате през труден етап в живота и търсите отговор на въпроси които ви вълнуват или се сблъсквате с наболял проблем, не се колебайте да ни потърсите за първоначална консултация. Може да зададете въпрос или споделете своята история по имейл или телефон и ще получите незабавен отговор от нашия екип.

Пишите ни като натиснете бутона по-долу или виж Контакти за други възможности.


Заяви консултация

Семейство с тийнейджър

Защо е трудно да си родител на тийнейджър?

В последните години професионалният ми опит е насочен към консултиране на семейства с деца в тийнейджърска възраст. Все повече семейства споделят за затруднена комуникацията, силно опозиционно поведение и липса на разбира на поведението и състоянието на детето им. Родителите имат усещане, че не са авторитет за детето си и сякаш не могат да намерят път към него.

Добрата новина е, че това е съвсем нормален и естествен етап на развитието на едно семейство с дете в тийнейджърска възраст. Често пъти обаче тази ситуация се усложнява, ако са налице и семейни кризи или конфликти. Тези фактори съчетани с желанието на родителите да предпазят и насочват детето си прави този период особено сложен, както за тийнейджъра, така и за неговите родители, тъй като това е период изпълнен с много предизвикателства и за двете страни. Тийнейджърът има преживяването, че родителите му не го разбират и подкрепят, усеща се сам, а родителите от своя страна имат усещане, че каквото и да направят губят „контрол“ и не могат да повлияят на поведението на тинейджъра.

В следващите редове ще опиша някои специфики на тийнейджърството – какво е добре да се има предвид в този период и как може системната терапия да е от полза на семейство с дете/деца в тийнейджърска възраст.

Тийнейджърството е период в живота, който обикновено обхваща възрастовата група между 13 и 19 години. Промените са динамични и взаимосвързани, като тийнейджърите преминават през много физически и емоционални промени, което може да доведе до конфликти и неразбирателства с родителите и близките. По-долу ще изброим най-често срещаните промени в периода:

Физически промени: Настъпват бърз растеж и развитие, включително хормонални промени, които водят до сексуално узряване; Емоционални колебания: Тийнейджърите често изпитват интензивни емоции и могат да проявяват нестабилност в настроението, което е свързано с хормоналните промени и стремежа към независимост; Идентичност: В този период младите хора активно търсят своята идентичност и се опитват да определят кой са, което често води до експериментиране с различни роли и социални групи; Социални взаимодействия: Отношенията с връстниците стават по-значими, а влиянието на приятелите може да бъде особено силно; Критично мислене: Тийнейджърите започват да развиват способността да мислят абстрактно и да разглеждат различни перспективи, което може да доведе до по-осъзнато вземане на решения; Търсене на независимост: Те искат да бъдат независими и да вземат собствени решения, което може да е предизвикателство за родителите, които искат да ги защитят; Социален натиск: Тийнейджърите често се сблъскват с натиск от връстници, което може да ги накара да действат по начини, които родителите не одобряват; Комуникационни бариери: Може да е трудно да се общува с тийнейджъри, тъй като те често могат да бъдат затворени или да не искат да споделят мислите и чувствата си; Стрес от училище и бъдеще: Тийнейджърите също се справят с натиск от училище и несигурност относно бъдещето, което може да ги направи по-раздразнителни или затворени;

В отговор на тези промени по-долу ще очератем основни насоки за по-добра комуникация и разбиране на тийнейджъра:

Създаването на правила е източник на сигурност: Установяването на ясни правила и граници, които да бъдат гъвкави и да могат да се коментират създават сигурност и яснота за поведението на тийнейджъра и последиците от него. Добре е да се има предвид и да се даде посланието на тийнейджъра, кои правила не подлежат на промяна, за целта трябва родителят/родителите, предварително да са отделили време и да си дали сметка, кои са тези правила и да са единни в посланието към тийнейджъра, в противен случай ще е налице противоречие, от което тийнейджъра може да е „възползва“ и да се породи проблемно поведение; Подкрепа: Важно е тийнейджърът да знае, че може да разчита на Вас. Бъдете насърчаващи и предлагайте помощ, когато е необходимо; Пример на значим възрастен или тийнейджър: Тийнейджърите често следват моделите на поведение на възрастните в живота си;

Тийнейджърството – това е време на значителни физически, емоционални и социални промени. Подрастващите често търсят независимост, изграждат идентичността си и се опитват да намерят своето място в света. В този период може да се появи така нареченото проблемно поведение. Проблемното поведение при тийнейджърите е често срещано явление и може да се прояви по различни начини, като агресия, нарушаване на правила, зависимости или социална изолация. Причините за такова поведение могат да бъдат многообразни — от семейни проблеми и стрес в училище до търсене на идентичност и социална принадлежност. От изключителна важност е да се подхожда с разбиране и търпение. Създаването на открит диалог с тийнейджърите, активното слушане и осигуряването на подкрепа могат да помогнат за справяне с проблемите. Също така, насърчаването на положителни хобита и социални взаимодействия може да бъде полезно. Гореописаните неща може да изглеждат ясни и лесно постижими, но в действителност наличието на множество фактори, като стрес, житейски криза, конфликти, проблеми в партньорските взаимоотношения, обществен и социален контекст, в които живеем и формира частично мисленето, са значима предпоставка родителстването на тийнейджър/ри да изглежда като „мисия невъзможна“.

Семейната терапия може да бъде много полезна при проблеми с тийнейджъри. Тя предоставя пространство за открито общуване и помага на членовете на семейството да разберат по-добре един друг. Ето няколко основни ползи от семейната терапия в този контекст: улеснява създаването на Открито комуникиране: Системната терапията насърчава тийнейджърите да изразят своите чувства и притеснения в безопасна среда; Подпомага да се подобрят на взаимоотношенията: Членовете на семейството могат да научат стратегии за по-добро разбиране и подкрепа един на друг; Работи се върху разрешаване на наличните конфликти: Терапията помага за идентифициране на корените на конфликтите и предлага техники за тяхното разрешаване; Не на последно място Подкрепа за родителите: Родителите могат да получат насоки как да се справят с предизвикателствата, свързани с тийнейджърството.

Благодаря Ви, че прочетохте тези редове. Ще се радвам да са Ви били от полза. Ако са Ви възникнали въпроси или колебания в процеса на отглеждане на тийнейджър – свържи се с нас.